ГРАДУЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от градуирам като прил. Спец. На който има означени градуси. Живачните термометри имат градуирана скала по Целзий. Геогр. VIII кл, 25-26. Водата, получена от охладените пари, се събира в градуираната епруветка и се измерва. П. Боянов, П, 272.


Източник: Речник на българския език (онлайн)