ГРАМУ̀ДА ж. Остар. и диал. Буца, обикн. от пръст. И така в голяма суша глинавата земя е корава като камък, та не може да ся работи и ако ся работи, браздите ѝ излизат на грамуди. Й. Груев, Лет., 1872, 234.
