ГРАН1, гра̀нът, гра̀на, мн. гра̀нове, м. Остар., сега поет. Клон на дърво; грана, гранка. Черна врана, там на грана / чока нещо и гризе. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 284.
ГРАН2, -та, мн. -и, ж. Диал. Чиле конци; гранка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРАН3, -та̀, мн. няма, ж. Диал. Нещо гранясало.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРАН4, -та̀, мн. няма, ж. Диал. Дъб благун.
ГРАН5, гра̀нът, гра̀на, мн. гра̀нове, м. Остар. Единица за аптекарско тегло, която е равна приблизително на 0,0622 грама. Г. Воластон е точил тел от платина до 1/1200 от милиметъра тънък.. Хилядо метри такъв тел теглят един гран, по-малко от едно жито. Н. Геров, ИФ, 21-22.
— От лат. granum 'зърно'.