ГРАНА̀ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни и (рядко) -а, -о, мн. -и. Прил. от граната. Много от войниците спяха, налягали в гранатните дупки, доизкопали ги надлъж, за да могат да се поберат. М. Кремен, Б, 135. За вкъщи беше донесъл на всички по едно надписано пръстенче и по една надписана ракиена чаша, направени от сиви гранатени парчета. Ил. Волен, НС, 19. Ти трябва грозно, трябва ратно, / ти трябва страшно да плющиш — / ти, огнен стяг на свободата / и светоломните мечти, / когато смърт над теб лети / сред боен вой и гръм гранатен. Н. Хрелков, ДД, 146.
ГРАНА̀ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни и (рядко) -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от гранат2; гранатов2. В долините ѝ [на Палестина] изтичали стотини извори, а покрай бреговете им расли лозя, гранатни и други овощни дръвчета. Г. Йошев, КВИ (превод), 39.