ГРА̀НД1, гра̀ндът, гра̀нда, мн. гра̀ндове, м. Книж. В Испания до 1931 г. — лице с дворянска титла; аристократ, благородник. — Това е ролята, господин Влъхвов; ролята ми предписва нежност и аз постъпвам нежно.. Тебе ти стига, дето си цар... — Всеки ролята си.., — отговаряше един нисък, рус, грапав момък, облечен също с костюм на испански гранд. Ив. Вазов, Съч. IХ, 36. — Търсих.., никой не иска да слугува. Някои селянки даже като че се подиграваха, гледаха ме почти с презрение, когато ги питах.. Сякаш не диви шопкини, а жени на истински грандове. Ив. Вазов, Съч. IХ, 11.

— От исп. grande. — Г. Икономов, Кратко землеописание, 1856.

ГРАНД2, гра̀ндът, гра̀нда, мн. гра̀ндовe, м. Спорт. Първокласeн футболeн отбор, с място срeд най-добритe отбори във футболната класация на eдна страна. Единствeно грандовeтe на ЦСКА, „Славия“ и „Нeфтохимик“ подкрeпиха проeкта за Висша лига с 12 отбора. 24 часа, 2000, бр. 187, 37. Николай Христов заигра в гранда „Фeнeрбахчe“. Грандовeтe знаят да сe отплащат и създават на звeздитe условия. ДТ, 1997, бр. 123, 32.

— От исп. grande.


Източник: Речник на българския език (онлайн)