ГРАНЍТНО нареч. Рядко. Твърдо, непоколебимо. Но цялата обществена съвест на Швеция се изправя гранитно в защита на националната гордост и чест на своя прекрасен народ. ВН, 1953, бр. 291, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)