ГРАНУЛАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от гранулация. Зърнестата форма на химическия тор, например на амониевата селитра, се получава в специални гранулационни кули. С. Иванов и др., Физ. Х кл, 5-6. Гранулационна тъкан.
