ГРА̀ОВЕЦ, мн. -вци, м. Човек, който е роден или живее в Граово (област в средната част на Западна България, обхващаща Брезнишката котловина). Граовците са съхранили през вековете самобитния си фолклор и хора̀.


Източник: Речник на българския език (онлайн)