ГРЕНАДЍРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гренадир. Най-напред потеглиха щурмовите части на генерал фон Щрезман от 133 гренадирска дивизия. ВН, 1960, бр. 2839, 4. Музиката беше раздвижила гренадирското сърце на Дорчо и той за миг се беше почувствувал отново артилерийски кон, когато е карал топ, а не пясък! Г. Белев, ПЕМ, 112.