ГРЍВИЦА1 ж. Умал. гальов. от грива.

ГРЍВИЦА2 ж. Женската птица гривяк. В ливадите и пасищата никога не заглъхва ромонът на овчарски звънци, в долищата гукат гривици. ОФ, 1950, бр. 1838, 4.

ГРИВЍЦА ж. Диал. Криво перо на опашката на паток (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)