ГРЍЖА ж. 1. Душевно вълнение, притеснение, свързано с мисълта за нещо; безпокойство, тревога. Да, не само той имаше грижи. Тези мъже, с които вече месеци наред посрещаше и изпращаше трепетливия лъч от решетъчното прозорче, страдаха като него; техните мисли не се откъсваха от домашните, от земята. Ст. Дичев, ЗС I, 318. Друга беше сега по-голямата му грижа: както очакваше Ния, тъкмо след Голяма Богородица трябваше да роди. Как ще я остави сама в такъв час? Д. Талев, ПК, 780. — Доде грижата и на мойта глава и туй то.. Имам една унука.. Оженила се беше, а сега ми пратила хабер, че искала да доде при мене. Оставила се с мъжа си и щяла да доде тука. Й. Йовков, ВАХ, 171. — Ето защо ти казах.., че не ми се свири вече... Ей тъй, натиснат от грижи и теглила, че забравяш и свирня, и песен, и всичко... Ц. Гинчев, ГК, 87. — Зарежи го, нямай грижа за него! — говореше с дрезгав глас сестра ѝ. И Петра не потърси мъжа си. Н. Каралиева, Н, 153. Тежко е на българете да живеят. Погледайте как другите люде живеят — никакви грижи нямат, а ние що сме? Ние сме робове, моя майко, ние сме скотове и повече нищо. Л. Каравелов, Съч. IV, 79. // Само ед. Постоянна мисъл за нещо, придружена с вълнение, безпокойство. И той [Момчил] мислеше и съобразяваше как да нареди хората си, де да удари врага, да чака или пръв да връхлети. И от тая грижа идваше не страх, нито неувереност в неговите сили, макар и да знаеше, че боят щеше да бъде на живот и на смърт. Ст. Загорчинов, ДП, 472. Едната грижа бе за мелницата — как да отклони брата си от намерението му да преправят тяхната стара воденица в парна мелница. Ем. Станев, ИК I-II, 11. Случката мина-замина. Особено Фрида съвсем забрави за нея. Тя беше заета всецяло с грижата как да преживеем. Г. Райчев, Избр. съч. II, 184. Дядо Вълю се яви тоя ден още по-умислен и по-уплашен. Нещо го измъчваше, очевидно грижа за съдбата на тия хора, на които обеща щедро покровителство. Л. Стоянов, Б, 171.
2. Обикн. мн. Действия, насочени към осъществяване, извършване на нещо. Плодородието и таз година щеше да бъде голямо, но радостта на селяните се губеше в грижите им около прибирането на тоя обилен плод. Й. Йовков, Ж 1945, 121. Баща му гледаше с големи грижи единственото лозе, което имаше. Елин Пелин, ЯБ, 7. Защото, посред грижите и постоянните борби за съществувание в средата на едно общество чуждо, душата на българина беше гладна за някаква неземна храна. Ив. Вазов, Съч. VI, 26. Гледат, из двора щъкат кокошки, кравите преживят, вързани на сянка.. Човекът си е отишъл, но стопанството му е живо, иска грижа, иска човешка ръка да се развърти. Й. Радичков, СР, 81. Трябва да се отбележат многобройните статии и бележки на академик Балан върху особеностите на езика на нашите писатели. Тия статии говорят не само за непрекъснатите грижи на Балан за чистотата, богатството и красотата на родния език, но и за неговата голяма любов към българската литература. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 170. За правосъдието Карл полагал особени грижи: докарал в ред законите, что имали народите му. ВИ, 77. // Обикн. мн. Усилия, старания да се помогне някому. Аз съм се настанил в квартирата на брата си, дето съм окръжен от грижите на свои хора, но пък мъката ми е голяма. Ив. Вазов, ПЕМ, 39. И в това голямо търпение на ранения, в грижите и братската преданост на другаря му имаше такава трогателна простота и стоицизъм! Й. Йовков, Разк. II, 137. Когато аз.. една есенна вечер се отбих да го навестя в малката му тиха стаичка, в която той живееше със средствата и грижите на един благороден чужденец / .., /, аз го сварих дълбоко зачетен в своята поема. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 131. На спокойствие и на чист въздух, под грижите на своите близки Смирненски започва да възстановява здравето си. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 123. Вий знаете, че Буби [кученцето] страдаше от неврастения и въпреки грижите на двамата лекари положението му беше критическо. Хр. Смирненски, Съч. III, 95. Човек с висока култура, възпитан в прогресивните идеи на своето време, той проявявал грижи за войниците. ОФ, 1961, бр. 5137, 3.
3. Само ед. Предстояща работа, за която някой е отговорен, която е негово задължение. Коста твърдеше.., че мястото на жената било предимно в семейството.., че върху нея лежи голямата грижа да създаде от децата си личности, нравствени личности. Д. Спространов, С, 229. И да не забравят да зашият жълтиците в седлата на конете — път е, всичко се случва. Танашакът отговори надуто: — Това е моя грижа. К. Петканов, СВ, 59. Щом слязох от парахода и си оставих нещата в хана, първата ми грижа беше да намеря гостилницата на лелиния Генин мъж. Т. Влайков, Съч. II, 43. Зарадвах се и му отговорих веднага, че съм съгласен да поема грижата за уреждането и редактирането на списанието и библиотеката. Ал. Спасов, С, 50. — Ще се намери крадецът.. Иди веднага в участъка.. ще им разправиш там всичко подробно, те ще имат после грижата. Д. Калфов, С, 19. // Само ед. Цел, задача. „И нямам час свободничък да посветя на по-възвишена и благородна грижа...“ Ив. Вазов, Съч. IХ, 10. — Целият ми имот е моята вяра и любов към рода ми. Аз една грижа имам.. — да работя, да живея и да умра за него! П. Тодоров, Събр. пр II, 380.
◊ Бера грижа<та> за (на) някого, за (на) нещо. Разг. Безпокоя се, притеснявам се за някого или за нещо, полагам усилия да помогна някому, да му услужа, да бъдат нещата му в ред. — Да владееш една рая — то е да пазиш и да береш грижата на цяло стадо хора. П. Тодоров, Събр. пр II, 348. — Малка ли беше сушата? Ние изгоряхме за вода, пък ти за ябълката береш грижа — подхвърли Илия. Д. Добревски, БКН, 95. Ти загради твойто лозе, за хорските не бери грижа. П. Р. Славейков, БП II, 163. Грижа бога за луда тиква. Разг. Употребява се, когато се изтъква, че не може да се очаква някакво внимание, загриженост за някого или нещо. Грижа ме е; много (малко) ме е грижа; не ме е грижа за (от) някого, за (от) нещо. Разг. Пренебр. Не се интересувам от някого или от нещо. — Да я гледат и съседи, и роднини, цяло село край дворите ѝ нека се сбира: от кого ще я е грижа нея да се крие! П. Тодоров, Събр. пр II, 116. Кога ли ще се върне! Най-напред ще отиде да се наяде, то се знае. Много го е грижа, че някой чака пред вратата му. Кл. Цачев, В, 33. — Ами какво щат да кажат за нас хората? — попита майка ми. — Нека говорят каквото щат. Нас хората не хранят, а храниме са сами и затова малко ни е грижа какво щат тие за нас да кажат, каза баща ми. Л. Каравелов, Съч. IV, 16. Девета грижа. Разг.; Сетна грижа. Диал. Последното, за което се безпокоя. То ми е девета грижа. П. Р. Славейков, БП II, 166. Не ще остана без куча грижа. Диал. Ще се погрижи някой и за мене. Отбивам си грижата за някого, за нещо. Разг. Изпълнявам някакво задължение, свършвам някаква работа, която няма повече да ме занимава или безпокои. Брат ми.. — работеше на дюгена.., изкарваше се поне хляба сам.. А пък аз, на когото баща ми имаше по-големи надежди и за когото можеше да се каже, че си е отбил грижата, защото можеше да каже совестно, че ми е дал хляб на ръката, аз.. да остана без хляб и да се върна пак при него да ме храни. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 98-99.