ГРИЖОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Загрижен, грижлив (в 1, З и 4 знач.); грижовен, тревожен. Гюл девойкя под бел гюл заспала. / Гюл се рони, по девойкя пада, / девойкя му тиом отговара: / „Постой, гюле, не падай по мене, / че язе съм, гюле, ядовита, гюле, грижовита.“ Нар. пес., СбНУ ХIV, 397. Грижовит стопанин. Грижовит поглед.