ГРОБА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Място, помещение, което прилича на гроб. Поиска му се да надникне и в стария свинарник, да закачи дядо Мишон. „Честито, дядо Мишоне! -..- Отърва се най-после и ти от твоя гробарник!“ Ст. Даскалов, СЛ, 487.


Източник: Речник на българския език (онлайн)