ГРО̀ЗДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от грозд. Г о р а н: .. Едно цветенце, Яно!... К о с ь о: По едно цветенце и по едно гроздче, — пък да си вървят.. Г о р а н: Яно, не бивай толкова юнак, че и ние сме юнаци. Дай само цветенце... Ц. Церковски, ТЗ, 156-157. Аз едвам съм отървала от децата няколко гроздчета, да се намират за болно. Ил. Блъсков, ДБ, 54.