ГРОЗНЍК, мн. -ци, м. Грозен мъж. Скъта е написал и една драматическа поема „Полифем“, в която е възпяна тъгата на усамотения едноок грозник. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 196. Ази му рекох, мамо мо: / „Махни са, грозен грознико! / Не загрозявай момите.“ Нар. пес., СбГЯ, 90.