ГРОМО̀ТЯ, -иш, мин. св. громо̀тѝх, несв., непрех. Диал. Громоля1. Над самия покрив се чуваше пронизително свистене, нещо хъркаше и громотеше в небето. М. Грубешлиева, ПИУ, 289.
