ГРОТ1, гро̀тът, гро̀та, мн. гро̀тове, след числ. гро̀та, м. Рядко. Книж. Естествена или изкуствена пещера. В средата [на ледената гора], между върховете, водата пролизала един грот, отвърстието на който беше окичено с ледени сталактити. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 35.
— От фр. grotte през рус. грот.
ГРОТ2, гро̀тът, гро̀та, мн. гро̀тове, след числ. гро̀та, м. Мор. Долното платно на най-високата мачта на плавателен съд. Забелязахме, че когато яхтата се движи срещу вятъра, гротът се заплита в бакщага. И. Флорова и др., ДМ (превод), 17.
— От хол. groot през рус. грот.