ГРОТЀСКЕН, -кна, -кно, мн. -кни. Изк. Прил. от гротеска. При това комичният, на места дори гротескен елемент, който прошарва пиесата, я прави, въпреки дълбоката идея, лека и забавна. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 97. Със сборниците разкази „Автомати“ (1932), „Дамата с рентгенови очи“ (1934) .. Св. Минков осмя западната и нашата буржоазия.. като използува както фантастичните гротескни образи, така и образи, взети от всекидневния, дребнобуржоазен бит. Лит. ХI кл, 239. Това са [фигурите в „Мамино детенце“] чудати гротескни фигури, на които можехме да се любуваме, ако не бяха толкова грозни!... Б. Ангелов, ЛС, 208. Анализирайки дълбоко особеностите на комедията и творческия почерк на Стефан Костов, режисьорът правилно е насочил актьорското творчество към едно гротескно разкриване на образите. ЛФ, 1958, бр. 10, 3.