ГРОХО̀ТЯ, -иш, мин. св. грохо̀тих, несв., непрех. Издавам грохот, обикн. при движение или при удар. Пехота се ниже и конници следват, / оръдия медни грохотят по пътя. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 110.
