ГРУБОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко груб (в 1, 2, 3, 4, 5 и 6 знач.); възгруб, грубичък. Грубата недодялана тояга е заменена с бастун.. Той е също грубоват, но поне има де да се държи. Л. Стоянов, Х, 150. Той е грубоват, висок близо два метра, с дълги ръце.., огромно набито тяло. К. Калчев, ДНГ, 48. При четенето на присъдата неговото скулесто, мускулесто, грубовато лице не трепна. Само побледня малко. Г. Караславов, Т, 103. Възможно ли е да не са ме чули? Или вече не са тук, откарали са ги? Ще опитам още веднаж... В този момент грубоват просташки глас ме смрази: — Какво правиш тук? Ат. Мандаджиев, ОШ, 49-50. Майката взе пак по-раншния си начин на отношения — доста грубоват и привидно безсърдечен, без обаче в себе си да беше толкова груба и зла. Ст. Чилингиров, ПЖ, 101. Думите му, повечето важни и големи, нерядко се примесваха с остри закачки и с грубовати шеги. Т. Влайков, Съч. III, 54.