ГРУБОВА̀ТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от грубоват. Главата му съответствуваше на тялото — голяма, едра, лицето широко, грубоватичко, надупчено от едра шарка. Ж. Колев, ЧБП, 190. — Едно време не е имало готови прежди, всичко на ръка се е прело — сочеше тя на дъщеря си бялата грубоватичка, но здрава и мека памучна материя. Г. Караславов, ОХ II, 383.