ГРУНДЍРАН, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд. от грундирам като прил. Върху който е положен грунд. Отначало той рисуваше на картони и след това прехвърляше рисунката на грундираната стена. Изобразяваше безсмисленото зверство на войната. Е. Йончева, ЗГ, 36. Всички творби в сегашната му изложба са акварели върху грундирано дърво или хартия. ЛФ, 1958, бр. 21, 2.