ГРУНТ, грỳнтът, грỳнта, мн. грỳнтове, м. Спец. В инженерната геология — скалите в най-горната част на земята, разглеждани като обект на инженерно-строителна дейност, като почвен слой, върху който се полагат основите на строеж или на машинни фундаменти. При подводни или плитки подземни взривове в атмосферата се издигат големи количества вода или грунт, голяма част от които са радиоактивни. Л. Манолов и др., РА, 33. Инженерната геология изучава грунтовете от гледна точка за възможностите за строителство на различни типове сгради и съоръжения върху тях.
— От нем. Grund ‘почва, основа’ през рус. грунт.