ГРУ̀ПОВО. Нареч. от групов; на групи. Танцът „гопак“ се играе единично, на двойки и групово. Пеене VI кл, 87. Ние бяхме по-скромни. На камилите се качвахме плахо.., а снимките си правехме групово за спомен. С. Северняк, ОНК, 253. В по-голямата част от околията избирателите са решили да отидат да гласуват групово по махали. РД, 1949, бр. 124, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)