ГРУ̀ХКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от грухкам. Яде бай Ганю, брей, не се шегува, яде, та ушите му плющят! С какви думи, с какви междуметия, с какви препинателни знакове, най-сетне с какви музикални ноти е възможно да се изобразят тия мляскания, грухкания, смъркания, тракания, цъкания, смукания, които като град се сипят от бай Ганя!... Ал. Константинов, БГР, 73.