ГРЪ̀ЗДАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Грапав (в 1 знач.); гръзделив. С чувство осязание можем да познаем дали е предметът гладък или гръздав.., остър или тъп. НКАФ (превод), 107. Ако тръкнем клечица за паление (кибрит) о гладко равно лице, тя няма да ся запали; ако ли я тръкнем о гръздава повърхнина, веднага ся запалва. Й. Груев, Ф (превод), 89.