ГРЪ̀МВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гръмвам и от гръмвам се. През дънерите той забележил трима хора.., които разбрал, че са трима харамии, и ги взима на нишан. С едно гръмване поваля двамата, третият избягва. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 26.
