ГРЪМОВЀРЖЕЦ, мн. -жци, м. Книж. В античната митология епитет на божеството Зевс (Юпитер) — който изпраща гръм, гръмотевица. Дълги времена блясъкът и гърмът на мълниите учудвали и плашели хората. Произходът и мощта на това явление те приписвали на боговете. Във всички религии богът гръмовержец бил на особена почит. НТМ, 1961, кн. 10, 26. Живот Зевс гръмовержец дал е вам, / за слава и за знанья да ламтите. К. Величков, Ад (превод), 217.
— От рус. громовержец. — Друга форма: г р ъ м о в ъ̀ р ж е ц.