ГРЪМОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. За глас, звук, шум и под. — силен, мощен, подобен на гръм; гръмовен, гръмоподобен. Един селянин вървеше много храбро през снега, нарамил бляскаща брадва, и подвикваше въодушевено с гръмовития си глас. Й. Радичков, В, 159. Те се спогледаха и едновременно прихнаха от смях — доста висок и гръмовит смях. А. Гуляшки, ЗР, 179. А старци разправяха, че във водите се криел страшен воден бик, който излизал вечер и с рогата си кършел клоните на лещак, екнал от гръмовития му рев. А. Христофоров, А, 329. Разнесе се гръмовито „ура“, което се сля с първия камбанен звън на църквата. РД, 1950, бр. 214, 2.