ГРЪМОГЛА̀СНИК, мн. -ци, м. Индив. Човек с гръмък глас. Щом тръшнеше външната портичка и заломотеше на висок глас, хазайката ми намигаше: — Те го нашия гръмогласник. Кр. Григоров, Р, 226.


Източник: Речник на българския език (онлайн)