ГРЪНДЖ, грінджът, грінджа, мн. няма, м. Нов. 1. Муз. Стил в рокмузиката с характерно дрезгаво звучене на китарите, чиито изпълнители носят подчертано небрежно и размъкнато облекло, груби обувки, екстравагантни прически и др. като израз на пренебрежение към общоприетото, традиционното. Грънджът е симбиоза между музиката на 60-те и 70-те години и индустриалния крясък на 90-те. ШЕ, 1994, бр. 3, 2. Грънджът се утвърждава като стил в началато на 90-те години с появата на групата „Нирвана“.

2. Стил на обличане със същите особености, както облеклото на изпълнителите на музикалния стил. Много дизайнери се връщат към тази мода, характерна със странни съчетания от размъкнати дрехи и груби обувки. Във визията на новия гръндж влиза и шлиферът. Сега, 2000, бр. 218, 3.

— Англ. grunge.


Източник: Речник на българския език (онлайн)