ГУА̀НЧИ мн. Древните жители на Канарските острови, част от които през испанското нашествие през ХV век били избити или отведени в робство, а останалите се смесили с испанските преселници, изгубвайки езика си. Буржоазните учени идеализират живота на местните жители [на Канарските острови], все още неправилно наричани гуанчи по името на живялото някога на „Щастливите острови“ население. ВН, 1960, бр. 2618, 4. Някога в древността тук [на Канарските острови] са живели смелите гуанчи. ВН, 1960, бр. 2618, 4.
— Друга форма: г у а̀ н х и.