ГУ̀МНЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от гумно. Като [лясковчани] приближиха селото, заветният разговор престана и се чуваше само: „дий! хъист, пърчо — пътем!“ и колата дрънчаха с диканите и другите гумнени потребици. Ц. Гинчев, ГК, 312.
