ГУРГУЛЍЧЕ, мн. -та, ср. Малкото на гургулица. В гнездото, подпрени на крилцата си, стояха с раззинати човчици три малки гургуличета и чакаха майката да пъхне в устата им храна. Н. Хайтов, ПГ, 103. Далеко някъде в сенчестия гъстак гукаше гургулица. Котакът вървеше и се облизваше. Много му се ядяха крехки гургуличета. А. Каралийчев, ПС III, 39.
— Други (диал.) форми: г у р г у в ѝ ч е, г у р г у̀ л ч е и г у р г у р ѝ ч е.