ГУРГУ̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Гургуличе. Лесно е да приказваш против частната инициатива,.. Ама сега да ви видя, гълъбчета мои, сега да ви се посмея, гургулчета скъпи! Г. Караславов, Избр. съч. II, 417.


Източник: Речник на българския език (онлайн)