ГУРЕЛЯ̀САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. деят. св. от гурелясвам като прил. Гурелив. Гурелясалите му очи едвам мигат. Ил. Блъсков, СК, 9. Около маса с празни бирени бутилки, седят рошави и небръснати зам. директорът, главният счетоводител и председателят на профорганизацията,.. Изпомачкани, гурелясали. Д. Бегунов, ЧОД, 38.