ГУ̀ШАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. За човек — който има гуша1 (в З знач.), болен от гуша1 (в З знач.). Радоилският водач, който беше гушав, поиска лек от ботаника за гушата си: той го взе за билярин! Ив. Вазов, Съч. XV, 144. И жълтите лица на гушавите жени, и песъчливите сипеи из улиците навяват човеку тъга и го карат да бяга. Елин Пелин, Съч. I, 16. На кому е гушава жената, / нему му гайда не треба. СбВСтТ, 856.