ГУ̀ШКАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гушкам1 и от гушкам се.

ГУ̀ШКАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от гушкам2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)