ГЪ̀БОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Гъбово дърво. Остар. Корков дъб. Земята произважда: вино, масло от маслини,.., гъбово дърво, от което правят затикалки и пр. С. Бобчев, ПОС (превод), 130-131.


Източник: Речник на българския език (онлайн)