ГЪ̀ГНЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят от гъгна като прил. Гъгнив. Зад насрещната вратичка се чуваше дрезгавият, почти гъгнещ глас на гледачката. А. Христофоров, А, 172. Досю я погледна, замълча, сетне каза с отпаднал, гъгнещ глас: — Жена... от утре ставаме колхозници... А. Гуляшки, МТС, 65.