ГЪДУЛА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който свири на гъдулка. На трапезата един гъдулар подкара старовремска песен. Вековната мъка на равнината рукна в душата ми. А. Каралийчев, С, 73. Обърна поглед и към гъдуларя. Седеше облегнат на млад бук, подпрял гъдулката върху коляно. Й. Вълчев, СКН, 475. Имаше друг един по-стар човек от същото майчино ми село — Вишовград.. Той беше селски гъдулар и идеше в Търново по Великден, та ходеше да свири по къщята. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 23.