ГЪЗЍЩЕ, мн. -а, ср. Простонар. Грубо. Увел. от гъз. Бий гъзенце, да не бият гъзище. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 41. Мечка тесто валяше; / .. / мечета ѝ иская, / а она ги биеше / сос тестени ръчища / по голите гъзища. СбНУКШ ч. III, 133.
— Друга (диал.) форма: г ъ з ѝ ш ч е.