ГЪЛ-ГЪЛ и утроено гъл-гъл-гъл междум. 1. За наподобяване на шума, който се чува, когато човек гълта някаква течност. Дядо му поема бъкела — пие. Избърсва с длани уста, надига пак: „гъл, гъл, гъл“. З. Сребров, МСП, 10. Нетърпеливо детският писател посегна към лимонадата и надигна шишето.. Гъл-гъл-гъл — глътките навлязоха в гърлото му. А. Каралийчев, С, 221.
2. За наподобяване на шума, издаван при изливането на течност от съд с тясно гърло (Н. Геров, РБЯ).