ГЪЛТО̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Глътка. Димята я пресуши на три могъщи гълтока и като откопчи паницата, джуните му пльокнаха. Г. Краев, ВН, 1965, бр. 4292, 4. Изпи ракията си на един гълток. Ст, 1964, бр. 940, 2. — Да си ни жив и здрав, Борисе, добре дошъл, да е на хаирлия! — провикна се Герана, отпи няколко мъжки гълтока и ми подаде шишето. П. Ангелов, Ж, 15.
— Други форми: г л ъ т ъ̀ к и г ъ л т ъ̀ к.