ГЪЛЧОЛЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. Бъбря, бърборя. — Гълчоля аз, но не обичам да докачам чиляка — разбра го Караколювеца и съжалително се вгледа в зачервените му малки очи. М. Яворски, ХСП, 143.


Източник: Речник на българския език (онлайн)