ГЪЛЪБА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който отглежда гълъби. Хората забравиха, че се казва Христо Трайков. Когато ставаше дума за него, наричаха го Христо Гълъбаря. От сутрин до вечер се точеха у тях любители-гълъбари, разговаряха за породи, спореха, момчетиите от целия град търгуваха с него. А. Михайлов, ДП, 11. Много деца имаха зайци и гълъби,.. Някои от малките гълъбари дресираха своите гълъби да примамват чужди. П. Мирчев, СЗ, 74. Гълъбарите от улицата вече бяха вдигнали гълъбите и те летяха в чистото синьо небе. С. Стратиев, СВМ, 77.