ГЪ̀МЗОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гъмза. Продължават да берат задружно едни от най-хубавите гроздя, които зреят под Кайрака и радват с черно гъмзово вино и жълто кехлибарено грозде трапезите на нашите приятели в чужбина. А. Каралийчев, С, 269. Гъмзови лозя.


Източник: Речник на българския език (онлайн)