ГЪ̀НКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до гънка (в 4 знач.). Някои нефтени залежи са в съседство със солни находища,.. Нефтът в такъв случай се придвижва по гънкови, най-често антиклинални структури. П. Мандев, СПВ, 44. В резултат от нагъвателните тектонски движения се извършват гънкови дислокации, при които се образуват гънки. Р. Христов и др., Г, 84.


Източник: Речник на българския език (онлайн)