ГЪР-ГЪР и утроено гър-гър-гър... междум. Разг. Пренебр. За наподобяване на дълго и безмислено говорене; дър-дър. Ако пък седянкваха другарски и при тях имаше и стари жени, минеше се, каквото се минеше, и Радка, както стоеше, се обръщаше към жените на смях. — А вървете си, ма! От вас пък бял свят не видяхме! „Гър-гър-гър-гър“ — стига ви толкова приказки! Ил. Волен, ДД, 116.