ГЪРБАВЀЯ, -èеш, мин. св. гърбавя̀х, прич. мин. св. деят. гърбавя̀л, -а, -о, мн. гърбавèли, несв., непрех. Ставам гърбав, ставам по-гърбав. гърбавее се безл. — Ела де, поседни малко сред народа! Все страниш, все научна дейност. От работа се гърбавее, това да го знаеш от мене. Кротко, бавно, за къде си се залетяла? Н. Сте- фанова, ПД, 17. — Не съм мила прозорци. Аз знам една и на тебе ще ти я кажем: и ти недей да се блъскаш много, от работа се гърбавее, не се хубавее. Н. Стефанова, ОС, 72.